Приказка • Част 1

Едно пролетно утро татко реши да направи нещо специално за мен. Той изкопа дупка в двора и внимателно засади малко борче.

— Това борче ще расте заедно с теб — каза татко и се усмихна.

Аз поливах борчето всеки ден. То ставаше все по-голямо и по-зелено. Уличните котки започнаха да идват в нашия двор. Те обичаха да лежат до борчето и доволно мъркаха.

Приказка • Част 2

Една лунна вечер видях нещо чудно — борчето светеше с нежна зелена светлина! Тихичко слязох в двора.

— Не се плаши — прошепна борчето. — Аз пазя вашия двор. Татко ме засади с любов.

— Ти можеш да говориш?! — попитах с широко отворени очи.

Приказка • Част 3

— Само деца могат да ме чуят — каза борчето. — Котките идват, защото тук е вълшебно. А цветята растат по-бързо, защото им помагам.

Прегърнах борчето и му обещах да се грижа за него завинаги. А то продължи да пази нашия двор, котките и мен.